Emina Selimović was born in 1991 in Zenica. She graduated from the Faculty of Philosophy in Zenica, Department of Bosnian / Croatian / Serbian Language and Literature. The area to which she is more dedicated is literature, she writes poetry and received one of the most significant awards for poetry in Bosnia and Herzegovina, the „Mak Dizdar“ award for an unpublished collection.
After her undergraduate studies in Zenica, she completed her postgraduate studies at the Faculty of Philosophy in Sarajevo, at the Department of Literature of the Peoples of BiH. She defended her master’s thesis entitled „Elements of Postmodernism and New Sensitivity in the Poetry of Zilhad Ključanin“.
The master’s thesis was edited a year later and published as the book Postmodernism and New Sensitivity in the Poetry of Zilhad Ključanin, in 2018, published by the City Library in Zenica.
The collection of poetry Genocide in Crazy Hores, for which she received the „Mak Dizdar“ award, was published in 2016 by the publishing house „Good Book“.
She won the first prize at the „Ratković Poetry Evenings“ in Bijelo Polje for the second collection of poetry Adam’s Tears, which was published in 2018 in Bijelo Polje.
Also, she received the award of the „Foundation for Publishing“ Sarajevo for 2019, and 2021 for the area of new works by domestic authors for the books of poetry Zembilj, and Jazz for Fellini.
She is a member of the PEN Center in BiH, and member of the Society od Writers in Bosnia and Herzegovina.
Employed at the Museum of the City of Zenica.
ЖЕНСКИ СЪВЕТИ
Съседката Нафа е селска билкарка.
Видяхме се вчера вечерта.
Имаш ли някой, попита ме тя
и встрани се отдръпна, за да ми каже.
Ако искаш в теб да се влюби,
обели една ябълка нощем.
Но бъди внимателна,
обелката ѝ да излезе цяла,
сложи я под възглавницата
и заспи!
Тогава Мехмед ме погледна,
както въздишах по него.
Но какво, ако искам да ме обича, Нафо –
попитах.
Тя ме погали по бузата,
нежно, да ме утеши
като дете
и каза –
съжалявам.
И продължи.
Превод – Гергана Златкова
WOMEN'S TIPS
Neighbor Nafa is a village herbalist.
Yesterday we met in the evening.
Do you have anyone, she asked me
so she stepped back to tell me.
If you want your boyfriend to fall in love with you,
peel one apple in the evening.
But be careful
that your bark doesn’t break,
then put it under your pillow
and go to sleep.
That is how Mehmed looked at me too.
But what if I want him to love me, Nafo?
I asked.
She stroked my cheek,
soft, instinctive
to comfort me,
like a child,
she said,
I’m sorry.
And went on.
English version – Emina Selimovich
ŽENSKI SAVJETI
Komšinica Nafa je seoska travarka.
Jučer smo se srele u sami akšam.
Imaš li koga, pitala me
pa povukla u stranu da mi kaže.
Ako hoćeš da se taj tvoj zaljubi u tebe,
navečer oguli jednu jabuku.
Ali pazi
da ti se kora ne prekine,
onda je stavi ispod jastuka
i spavaj.
Tako je i moj Mehmed bacio oko na me.
Ali, šta ako hoću da me zavoli, Nafo?
Pitala sam.
Pogladila me po obrazu,
blago, instinktivno,
da me umiri,
kao dijete,
pa rekla,
izvini.
I otišla putem dalje.
ПЕСЕН ЗА ЩАСТЛИВАТА ЖЕНА
Толкова е просто,
има само една щастлива жена на света.
Единствената, която изглежда като рядката птица, дето не може да се види,
тази, за която Авиньонският квинтет, сър,
пише, че единственото, което
може да се забележи, е трептенето на клона, който току-що е напуснала.
Тази, която има връзка с душата си.
В живота си тя е вдъхновена
от понятия като красота, разнообразие, човешка топлина.
Когато я попитате
какво харесва?
Тя ще Ви каже, мъдростта!
Какво Ви липсва?
Тя ще каже ясно:
Нищо!
Да седнем боси край морето
и да помълчим.
Тя,
тази щастлива жена насред безпорядък и тишина,
напуснала къщата и в неизвестност,
продължава да върви напред.
Изследвайки границите,
тя се ражда от нищото,
събаря стени,
говори езици, които не знае, но е запомнила само за този случай.
Тя е в основата на образа,
центъра на тежестта,
артистичната визия
на демистификацията.
Когато я попитате,
жено, може ли сърцето да спре?
Тя
обосновано,
обмислено ще отговори.
Само ако сърцето можеше да мисли,
щеше да спре.
В един такъв момент
за тази жена
всичко престава да зависи от очакванията и илюзиите,
да зависи от всичко.
И става свободно.
Превод – Гергана Златкова
A SONG ABOUT A HAPPY WOMAN
It’s pretty simple,
there’s only one happy woman in the world.
The one that looks like a rare bird that can’t be seen,
the one for whom in Avignon Quintet, sir,
writes that the only thing that
can be seen is the trembling of the branch she just left.
The one who has a connection with his soul.
In her life, she is inspired
by such concepts as beauty, diversity, human warmth.
When you ask her,
what does she likes?
This woman will say wisdom.
What are you missing?
She will say clearly:
Nothing!
Sit barefoot, by the sea
and silence.
She,
this happy woman, in the middle of disorder and silence,
left the house into the unknown
and she continues to move on.
Explores boundaries,
she is born out of nothing,
demolishes walls,
she speaks languages she doesn’t know, but she only learned them for that occasion.
She is the basis of the image,
the center of gravity,
the artistic vision
of demystification.
When you tell her,
woman, can the heart stop?
She,
by reasoned,
thoughtful, answers.
Only if the heart might think
it would stoped.
At one such moment
to this woman,
everything has ceased to depend on expectations and illusions,
it depends on anything.
And it became open.
English version – Emina Selimovich
PJESMA O SRETNOJ ŽENI
Sasvim je jednostavno,
na svijetu postoji samo jedna sretna žena.
Ona koja je kao rijetka ptica koja se ne vidi,
ona za koju u Avignon Quintetu, gospodine
piše da jedino što se vidi je drhtanje grane koju je
upravo ostavila.
Ona koja ima vezu sa svojom dušom.
U životu je inspirišu
pojmovi poput ljepote, različitosti, ljudske topline.
Kada je upitate,
šta joj prija?
Ta žena će kazat mudrost.
A šta ti nedostaje?
Reći će jasno:
Ništa!
Da sjedimo bosi, uz more
i šutimo.
Ona,
ta sretna žena je usred nereda i tišine
iz kuće izišla u nepoznato
i stalno ide dalje.
Istražuje granice,
rađa se iz ničega,
ruši zidove,
govori na jezicima koje ne poznaje ali ih je naučila
samo za tu priliku.
Ona je temelj za sliku,
težište,
umjetnička vizija
demistifikacija.
Kada joj kažete,
ženo, može li srce stati?
Ona
argumentovano,
promišljeno, odgovori.
Samo ako bi srce moglo da misli
ono bi i stalo.
U jednom takvom trenutku
toj ženi,
je sve prestalo da zavisi od očekivanja i iluzija,
da zavisi od bilo čega.
I postalo je otvoreno.
ТУК
Тук е вилата ви
от разказа за Ивица и Марица.
Тук е и зелената люлка,
вързана за стеблото на ореха.
Тук са и лехите с розите,
хризантемите, хортензиите.
Тук е и велосипедът, опрян
до дървената барака.
Тук са белите столове
и стъклената маса.
Тук е и моето сърце,
което съхне като семе,
защото така и не успя да привикне
към новата земя.
Превод – Гергана Златкова
HERE
And here is your cottage
from the story of Ivica and Marica.
There is a green swing tied
for a walnut tree.
There are bunches of roses, chrysanthemums,
hydrangea.
There is quince tree.
There is the bike leaning back
on a wooden shed.
There are white chairs
and a glass table.
That’s where my heart is,
which dries like a seed
because it could never get used
to a New Land.
English version – Emina Selimovic
TU
Tu je tvoja vikendica
iz priče o Ivici i Marici.
Tu je zelena ljuljaška zavezena
za stablo oraha.
Tu su lijehe ruža, hrizantema,
hadžibega.
Tu je stablo dunje.
Tu je bicikl naslonjen
na drvenu šupu.
Tu su bijele stolice
i stakleni stol.
Tu je i moje srce,
koje se suši kao sjeme
jer nikada nije uspjelo da se privikne
na novu zemlju.
