Simona Racková (1976): a poet, editor and a journalist. Graduated with MA in Czech Language and Literature at the Faculty of Philosophy, Charles University in Prague.
She is an Editor-in-chief of the Review section of Tvar literary magazine, edited an annual publication Hundred Best Czech Poems of 2012 and a two volumes of Anthology of Czech Poetry (2007 and 2009).
Simona is an author of 6 poetry collection books: Přítelkyně (Girlfriends, 2007), Město, které není (A City that Doesn’t Exist, 2009), accompanied by linocuts of Pavel Piekar, Tance (Dances, 2015), Zatímco hlídací psi spí (While the Guard Dogs Are Asleep, 2017) and Noční převádění mláďat (Nocturnal Transfer of the Cubs, 2021).
Her sixth poetry book Věci, co by mohly vzplát (Flammable Things) was published in October 2024.
In 2022, Simona also published a book for children Papírová kočka (The Paper Cat).
She is the 2016 winner of the international Dresden Lyrical Prize. Her poetry has been translated into 11 languages. She lives in Prague.
Огън
Паля огън, понеже го искаш. След това следя крехкия ти силует докато го пренасяш през витото стълбище. Предпазваш с длани опасното нещо, което трепери във въздуха, а въздухът трепери при всяка твоя стъпка. Поспри, задръж дъха си. Това е нашият дом. Но той е и отвън. Стъписаната тъмнина прорязва пътя си през огъня, няма смисъл да чакаш, когато е студено под плодовите дръвчета. В точно определени точки, огъня се пази цяла вечер. Мисля си: огънят, който гори само определено време, не е огън. Мисля, но не ще го кажа. Събирам предмети от експонирани места, които биха пречели, неща, които биха могли да се възпламенят.
Превод от чешки – Димана Иванова
Fire
I light a fire ‘cause you want it. I watch
your fragile silhouette as you carry it up
the spiral staircase. Your hand protects
the dangerous thing that trembles in the air,
the air trembles with every step you take.
Hold on, hold your breath. Our home we are in.
And yet, it’s also outside. The darkness grows numb and cuts
trough the fire, no need to wait when it’s freezing,
under the fruit trees. In the precisely defined
points, it has to be guarded all night. I think to myself: fire
that burns just right is no fire at all. I think
but I won’t say it. From the exposed areas,
I pick up objects that could be in the way,
things that could catch fire.
Translated by Natalie Nera
Oheň
Zapálím oheň, protože to chceš. Neseš
si ho pak do točitých schodů, sleduju
tvoji křehkou siluetu. Dlaní chráníš
to nebezpečné, chvěje se ve vzduchu,
chvěje se vzduch, každým tvým krokem.
Zastavit se, zadržet dech. To je doma.
Je ale i venku. Tmu, která trne, prořízne
oheň, není na co čekat, když mrzne,
pod ovocnými stromy. V přesně určených
bodech, hlídat ho celou noc. Myslím si: oheň,
co hoří jen tak akorát, není oheň. Myslím
si, ale neřeknu to. Z exponovaných míst
sklízím předměty, co by mohly překážet,
věci, co by mohly vzplát.
Винаги трябва да очакваме чудото
Винаги трябва да очакваме чудото. Възкръсването на звездите, аметисовите обеци в кутийка, паднали зад парното. Или влизаш в кафенето, а там тъкмо се записва светски клип. Тапетът се превръща в джунгла, лиани, акробатки с панделки. За какво ли мисли гримираната актриса, когато удължава миглите си, а ръката й не трябва да трепери? За кристал в моминските стаи, за гладки повърхности при докосване в апартаментите на мъжете? За това как да засити дяволите в нея? За да ги засити, трябва например да вземе назаем одеяло за пикник. Да ги изложи върху него, да ги предложи, да ги разчисти. И какво си очаквала, питаш се, какво всъщност си очаквала? Винаги трябва да очакваш чудото: Стъмване. Зазоряване. Разбиране.
Превод от чешки – Димана Иванова
Always Expect a Miracle
Always expect a miracle. Crossing stars, amethysts earrings in a box tucked behind the radiator. Or you walk into a café and they’re filming a fancy video. The wallpaper is already transformed into a jungle, lianas, acrobats in ribbons. What is a make-up artist thinking about when she extends eyelashes and her hand isn’t allowed to tremble? About the crystal in the girls’ bedrooms, the smooth contact surfaces in the men’s bedrooms? About how to feed your demons? To feed them, if necessary, borrow a picnic blanket. Spread them out, offer them, clear them away. And what did you expect, you ask, what did you, like, expect? You always have to expect a miracle: the solar eclipse. The dawn. The understanding.
Translated by Natalie Nera
Vždycky je třeba čekat zázrak
Vždycky je třeba čekat zázrak. Křísnutí hvězd, ametystové náušnice v krabičce zapadlé za topením. Anebo vejdeš do kavárny, a zrovna se tam natáčí mondénní klip. Tapeta se už mění v džungli, liány, akrobatky ve stuhách. Na co myslí make-up artistka, když prodlužuje řasy a ruka se jí nesmí chvět? Na křišťál v dívčích pokojích, na hladké dotykové plochy v bytech mužů? Na to, jak nakrmit své běsy? Nasytit je, klidně si na to půjčit piknikovou deku. Prostřít, nabídnout, sklidit. A co jsi čekala, ptáš se, co jsi jako čekala? Vždycky je třeba čekat zázrak: Zatmění. Rozbřesk. Srozumění.
На почивка
Къде ще ме заведеш? Заведи ме в гората от смарагд, в пустата степ, на островите под бента. На вълнолома, балансиращ над морето, това не е печатна грешка, на острата повърхност на езика, речта. Заведи ме на ръба на континента, изборът е твой, на брега, който изхвърля лицата на потъналите ме заведи. В крайния супермаркет, във всички твои мисли, дори не, не точно във всички, по-добре не. На почивка от животите ни ме заведи, в лятото, когато вече може да не сме тук, но сме.
Превод от чешки – Димана Иванова
To the Holidays
Where are you taking me? Take me with you to the emerald forest, to the wasteland of the steppes, to the islands below the weir. to the breakwaters, the sea bevel, and that’s not a typo, to the edge of the tongue, of the language. Take me to the edge of the continent, the choice is yours, to the shore that casts out the faces of the drowned, take me along. To the supermarket on the periphery, to all your thoughts, in fact no, rather not to all of them. To the holidays from our lives, to the summer when we should not be here yet, here we are.
Translated by Natalie Nera
Na prázdniny
Kam mě vezmeš? Vezmi mě do smaragdového lesa, pusté stepi, na ostrovy pod jezem. Na vlnolamy, kladinu moře, a není to překlep, na ostří jazyka, řeči. Vezmi mě na lem kontinentu, výběr je na tobě, na břeh, co vyvrhuje tváře utonulých, mě vezmi. Do supermarketu na periferii, do všech svých myšlenek, ba ne, do všech raději ne. Na prázdniny od našich životů, do léta, kdy jsme tu už nemuseli být, ale jsme.
